Андрей Пушкар - Искам да отмъстя за Вегас!

"Ще му отнема колана още тази година!" - Казва Андрей Пушкар, по повод загубата му от американеца Майкъл Тод на 40-тия Армфайт в Лас Вегас.

"Все още не дошла истинската вечер!" - пееше Владимир Висоцки. И Андрей трябва да е пял този припев в самолета на връщане от Лас Вегас. Трудно беше, дори и за Игор Мазуренко, да се свърже с Пушкар. Той или не вдигаше телефона, или промърморваше да го оставят на мира. Не е очаквал такова поражение. Андрей се бореше в продължение на дванадесет дни, опитвайки се да свикне със случилото се и да търси някакъв отговор. Наистина бе трудно да се повярва, че такъв човек, с такъв опит и толкова жилав, може да приеме със сърцето си такова поражение. От друга страна, това беше неговият трети, очевидно загубен, шанс за спечелване на шампионския колан. Защо не можа Андрей да си прости за тази вечер в Лас Вегас? Всичко беше готово в края на краищата! Всичко бе подготвено "за" Пушкар. Съперникът - от съответна класа, по подходящ начин насърчаван - но този, с когото Андрей не можа да се справи. А трябваше, по-голямата част от публиката залагаше на Андрей, дори някои предвиждаха резултат 6:0.

И сега какво? Какво трябва да се направи? - "Още една вечер!" Няма опасност от това, за Андрей е трудно да се обърнат нещата. Успяхме да се свържем по телефона с Пушкар за кратко интервю.

- Андрей, какво се е случи всъщност?

Аз го подцених! Как ли? Ами той ме изненада. Знаете ли, след първата битка, когато се скъса каишката, нещо се случи с моята ръка. Никога не съм чувствал нещо подобно. Ръката ми беше като прекъсната, не можех да си почувствам пръстите. Какъв кошмар!

- Нямаше ли нещо друго, което да направите?

Вижте, никога не съм бил в такава ситуация. Трябва да се има предвид това, вие видяхте как отидох до ъгъла и казах на момчетата, че не мога да си почувствам пръстите, бях точно като в шок.

- Да, говорихте на Арсен Лилиев. Какво се случи след това?

Първият, вторият, третият и четвъртият рундове бяха ужасни. Направих това, което е удобно за него, разбирате ли? Удрях само там, където Майкъл Тод бе най-добре подготвен. Само веднъж, в петия рунд, използвах начина, който може да бъде заплаха за него, но не бях достатъчно устойчив или той просто беше по-издръжлив от мен.

- Как се чувствате сега?

Спокоен съм, това не беше "моята" вечер, но аз няма да "хвърля  картите". Не ме "отписвайте"! Нека феновете и организаторите от ПАЛ да знаят това. Аз почивам сега, няма да ходя да тренирам няколко дена. После, започвам отново. Днес се чувствам така, сякаш лявата ми ръка е почти толкова силна, колкото дясната или може би дори по-силна. В дясната имам лека болка в лакътя ...

- Андрей, познавате своите слаби и силни страни и както казвате, подценихте противника си. Как точно?

Вижте, познавам себе си и знам на какво съм способен. Аз съм достатъчно добър за аматьорско световно първенство, но не достатъчно добър за Лас Вегас...

- Искате ли да поправите това?

О, да! Аз ще му отнема онзи колан, ако мога само да получа шанс. Дори тази година! Слушай, Майкъл! Нагледай се трофея, покажи го на приятели, че скоро ще направя така, че да се разделиш с него!

- Какви са Ви плановете?

Андрей Пушкар: Подготвям се за А1 турнира в Москва. След това, през юни, на следващите професионални мачове в Лас Вегас бих искал да участвам. После? Ами трябва да се боря с Майкъл Тод отново и да спечеля. И ще спечеля!

И още нещо: каква ли треска ще бъде, когато дойде  двубоят на отмъщението! Просто нямам търпение!

Източник: armfight.com

03.02.2012 - Мартин Николов