Шампионът по канадска борба Емил Илчев: На никаква цена не бих посегнал към допинг

Интервю на Димитър НИКОЛОВ

Емил Илчев е една от емблематичните фигури сред асовете ни в канадската борба. В последните десет години е неизменна част от елита на този експлозивен бързо набиращ популярност спорт. Помориецът е сред най-успешните състезатели в една от конкуретните категории, каквато е тази при сто килограмовите борци. В колекцията си има седем републикански титли и още куп отличия от национални и международни турнири. През миналата година 32 годишният исполин спечели и професионалната лига при свръхтежките у нас. Емил Илчев отново прикова вниманието на специалистите, достигайки до финал на държавното първество с действащия световен  и европейски шампион Красимир Костадинов. Актуалният шампион на планетата защити репутацията си, но Илчев се представи достойно и отново показа, че с него трябва да се съобразяват и най-големите в този  спорт. Освен доказал се през годините състезател, Емил Илчев е треньор и председател на клуб „Железни ръце” в родното Поморие.

-Емо, спомняш ли си как започна с канадската борба?

- Минаха повече от десет години, откакто се занимавам организирано с този сравнително нов за страната ни спорт. Първоначално се бях насочил към бодибилдинга. Прекарвах доста време във фитнеса. Първите ми срещи бяха на майтап. Провокираха ме руски туристи, знаете че ние сме курортен град, а те имат традиции в силовите единоборства. Не им се дадод. Състезателният ми дебют бе на турнир в Банско през 2002. Завърших четвърти, за малко се разминах с медала, но това допълнително ме ме амбицира.

-По колко дни тренираш в седмицата? Даваш ли си изобщо почивка?

- Подготовката ми протича в шест дни. Всеки ден прекарвам между два и три часа в залата за тренировки. Неделя почивам от натоварвания.

-Изглеждаш повече от солидно, правил ли си сметка по колко тона желязо преминават на ден през ръцете ти?

-Хванахте ме неподготвен, но не е особено трудно да се сметне. Средно по един тон на упражнение, което означава че всеки ден прекарвам през ръцете си поне по десет тона желязо/Смее се/.

-Какво включва хранителния ти режим?

-Стремя се да приемам храна на всеки три часа. Предимно пилешко, телешко, много въглехидрати. Старая се да имам балансирано меню. Не на последно място ядки. За жалост у нас трудно може да се прави професионален спорт. На мен са ми необходими поне 500 лева в храна и без да си позволявам глезоитии.

-Не се ли отпускаш по специални поводи?

-Не, аз съм режимлия. Не пуша, не употребявам алкохол. Много рядко по глътка вино, когато трябва да се вдигне наздравица. Нощният живот не ме изкушава. Здравият нощен сън също е много важен за добрата форма. Дори бих казал, че е по-важен и от хранителния режим. Нищо не може да го компенсира.

-Коя победа ти е най-скъпа?

- Няма маловажни победи,както в спорта, така и в живота. Малките победи водят към големи победи. Но най-важната победа е тази над самия себе си. Все пак съм записвал успехи над световни шампиони като легендата Гашевски, Стоян Големанов, дори и Красимир Костадинов, но това се случи отдавна. През миналата година спечелих и Професионалната лига в Поморие. Хубавото е, че се случи пред собствена публика. Ценнно е ,защото системата е различна. Лигата противопоставя най-добрите състезатели в тежката категория. Всеки играе срещу всеки с лява и дясна ръка. Изисква се комплекс от качества. Силата е наистина определяща, но са необходими още  бързина, техника, психика и не на последно място издръжливост.

-През миналата година се размина на „косъм”  от първия си медал от голямо първенство. Какво не ти достигна?

- Химия. Давам си сметка, че изличам силни думи, но всички от големите ползват забранени стимуланти. Просто едни ги хващат, други не. Това беше разлика между мен и състезателите от първата тройка, както на европейското,така и на световното в Казахстан.

-Увлече ли последователи в твоя клуб „Железни ръце”? Как се оправяш с финансирането?

-Имаме около десет състезатели, но сериозните са четирима. Тях и заведох на последното републиканско в Козлодуй. В момента ни помага единствено Общината. Получаваме годишно финансиране в размер на 2000, но това е крайно недостатъчно за по-големи цели.

- Не си от онези състезатели,които издават много емоции.

- Не смятам, че емоциите трябва да излизат на показ. Това не означава, че не преживявам всеки мач. Напротив, дори и разочарованието от загубата превръщам в енергия.

-Най-голямата ти опора в живота е..?

- Приятелката ми, Мария. Винаги е до мен. Не пропуска нито едно състезание в България. Следва ме навсякъде, но не да ме пази, а да ме подкрепя.

- Какъв е Емил Илчев извън спорта?

- Компютърен специалист. С това се занимавах известно време. След това си отворих собствен магазин за добавки. В началото потръгна добре, но кризата не ме подмина. Сега може да се каже, че съм безработен, а това няма как да не ми се отрази и в представянето.

- При тази ситуация не си ли мислил да прибегнеш до забранени суплементи в името на големия успех, който може да ти донесе и пари?

- Не, няма цена, която да ме принуди да направя този компромис със себе си. Това е убийство за организма. Това е моят съвет към младите, които искат да постигнат бърз резултат. В спорта нищо не идва даром. Всичко съм постигнал с цената на пот, понякога болка и адски много труд в залата.

Асен Хаджитодоров, председател на БФКБ

Емо притежава желязна психика

Емо Илчев е първият ни състезател, който успешно започна да развива канадската борба по черноморието. Отличен състезател и много отговорен човек. Постоянен, балансиран, много устойчив психически. Конкуренцията в тази категория е нечовешка. Една от малкото му слабости е липсата на бързина. Понякога закъснява на старта. Миналата година бе на „косъм” от своя първи медал от голямо първенство. Този медал някак си му убягва, закъснява, но няма начин да не дойде. Емо го заслужава.

Източник: chernomorskifar.com

09.04.2012 - Мартин Николов